Простатитът представлява възпаление на простатната жлеза и може да се прояви в различни клинични форми. Заболяването засяга мъже от всички възрасти, като се наблюдават остри и хронични варианти, причинени от бактериални и небактериални фактори. Макар острите бактериални форми да водят по-често до консултация с лекар, хроничният небактериален простатит (наричан още синдром на хроничната тазова болка) е много по-често срещан.
Какво е простатит или възпаление на простатата?
Простатит не е единно заболяване, а група от състояния, при които възпалението на простатната жлеза може да бъде причинено от:
Бактериална инфекция;
Хроничен невъзпалителен процес;
Нарушена функция на мускулатурата на тазовото дъно;
Психо-емоционални фактори.
Епидемиология - как се разпространява простатит сред мъжете?
Простатит е често срещано урологично състояние. Смята се, че между 2,2% и 9,7% от мъжете в даден момент имат симптоми, съвместими с хроничен простатит. Приблизително 15% от мъжете ще изпитат симптоми, свързани с простатит, поне веднъж в живота си.
Хроничният простатит е значително по-чест от острия.
Най-често се среща при мъже на възраст между 50–59 години, при които рискът е три пъти по-висок, отколкото при мъже на възраст 20–39 години.
При млади мъже под 35 години, острият бактериален простатит е по-често срещан.
Етиология - причините за развитие на простатит
Бактериални причинители:
Грам-отрицателни бактерии: Escherichia coli, Enterobacter, Proteus, Serratia, Pseudomonas.
Полово предавани инфекции: Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis.
Редки: Mycobacterium tuberculosis.
Небактериални причини:
Повишено налягане в простатата;
Миалгия на тазовото дъно;
Автоимунна реакция;
Хроничен стрес, депресия и тревожност.
Видове простатит (по NIH класификация)
Остър бактериален простатит – внезапно начало, системни симптоми, инфекциозен причинител.
Хроничен бактериален простатит – персистираща инфекция, често след недолекуван остър простатит.
Хроничен небактериален простатит / синдром на хроничната тазова болка – най-честата форма (>90%), без доказана инфекция.
Асимптоматичен възпалителен простатит – открива се случайно при други изследвания (например при стерилитет).
Клинична картина и симптоми при простатит
Остър простатит:
Висока температура, втрисане, отпадналост;
Болки в долната част на корема, перинеума, кръста;
Затруднено и болезнено уриниране;
Усещане за непълно изпразване на пикочния мехур;
Болка при еякулация, уретрален секрет.
Хроничен простатит:
Тазова болка с продължителност над 3 месеца;
Лека дизурия, често уриниране, нощно уриниране;
Болка при сексуален контакт и еякулация;
Преждевременна еякулация;
Намалено качество на живот и често съпътстваща тревожност или депресия.
Физикален преглед
При остър простатит простатата е увеличена, болезнена, топла, често с обща интоксикация и инфекциозни симптоми.
При хроничен простатит жлезата може да бъде нормална или уплътнена, често без ясна болезненост при палпация.
Простатен масаж е противопоказан при остър простатит поради риск от разпространение на инфекцията.
Диференциална диагноза
Цистит;
Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ);
Камъни в уринарния тракт;
Тумор на пикочния мехур;
Простатен абсцес;
Ректовезикална фистула.
Диагностични изследвания
Обща кръвна картина, CRP, урея и креатинин – при съмнение за системна инфекция.
Урина – култура, микроскопия за левкоцити и бактерии.
PSA – не е специфичен и може да бъде повишен при всички форми на простатит.
NIH-CPSI (Chronic Prostatitis Symptom Index) – утвърден въпросник за оценка на хроничния простатит по три основни показателя: болка, уринарни симптоми и качество на живот.
Лечение
Остър бактериален простатит:
Хоспитализация при тежки случаи;
Антибиотикотерапия за 14 дни:
Първа линия: ципрофлоксацин 500 mg два пъти дневно или офлоксацин 200 mg два пъти дневно.
При непоносимост: триметоприм или ко-тримоксазол.
Важно: съгласно новите насоки на MHRA (2024), флуорохинолоните се използват само при липса на алтернатива, поради риск от сериозни странични ефекти (тендинити, невропатии).
При задръжка на урина – поставяне на супрапубичен катетър.
Избягване на ректален масаж!
Преглед след 48 ч. и нова оценка на лечението.
Хроничен бактериален простатит:
Антибиотици 4–6 седмици:
Триметоприм или доксициклин.
Обезболяване, омекотители за изпражнения;
TURP при простатни камъни.
Хроничен небактериален простатит / синдром на хроничната тазова болка:
Образователен подход – обясняване на състоянието и очаквания;
Лечение според UPOINT модела:
Болка: НСПВС, алфа-блокери, физиотерапия, акупунктура;
Уринарни симптоми: алфа-блокери (тамсулозин, доксазозин);
Психо-емоционални фактори: психотерапия, антидепресанти;
Сексуална дисфункция: PDE-5 инхибитори, когнитивна поведенческа терапия;
Запек: лаксативи (лактулоза, докузат).
Понякога се пробва антибиотична терапия, въпреки липсата на доказана инфекция (триметоприм, тетрациклини).
Други: пентозан полисулфат, ботулинов токсин, фитотерапия (палма сереноа, кверцетин, цветен прашец).
Прогноза
Острият бактериален простатит има отлична прогноза при навременно лечение.
Хроничният простатит изисква мултидисциплинарен подход и индивидуализирана терапия. В повечето случаи симптомите значително намаляват в рамките на 6–12 месеца.
Рецидивите са чести при хроничните форми и изискват търсене на подлежащи анатомични или функционални причини.
Автор: д-р Цанко Стефанов